Важно е да обясним, защо антиоксидантите са толкова важни в основните процеси в организма на човека.

Всички човешки същества са зависими от кислорода, за да оцелеят. Като отпаден продукт от използването на кислорода от клетките се образуват реактивни кислородни видове, наречени свободни радикали.

Реактивните кислородни видове включват пероксиди, супероксиди и хидроксилми радикали, които имат отрицателен ефект върху тялото и водят до окислителни увреждания, стареене и болести.

Разбира се, за да оцелеем, природата е създала в телата ни специални защитни механизми, които ни помагат да се преборим с оксидативния стрес и наличието на естествени антиоксидани в тях дава възможност на тези механизми да работят.

Проучвания на хора с алкохолна цироза получавали силимарин и било доказано, че той защитава черния им дроб, като предотвратява оксидативните клетъчни увреждания в него.

Като мощен антиосидант той помага в дейността и детоксикиращите функции на черния дроб. Основната му функция е да защитава черния дроб от увреждане при алкохолизъм, вирусни хепатити, затлъстяване, отравяния и да възстановява клетките му.

Лечебните свойства на силимарина и основната му съставка – силибинин, който е биофлавоноид, са проучени в лечението на Алцхаймер, болестта Паркинсон, сепсис, изгаряния, остеопороза, холестаза ( увреждане на черния дроб) , хиперхолестеролемия ( увеличено количество холестерол в кръвната плазма) ; в изследвания е установено, че силимаринът защитава черния дроб от промишлени отрови и увреждания, причинени от лекарства, оказва влияние върху метаболизма на калций и желязо в организма; той удължава живота на страдащи от цироза и от хроничен хепатит.

Силимаринът се бори със свободните радикали в организма, които могат да увредят клетките, които са подложени на негативното влияние на отрови и токсини.

Установено е, че силимаринът увеличава с над 30 % нивото на глутатион в черния дроб. Това вещество отговаря за детоксикиращите му функции.

Силимаринът засилва протеиновия синтез в черния дроб; така се засилва способността на дроба да създава нови клетки и да отстранява увредените.

Има твърдения, че силимаринът, благодарение на силните си антиоксидантни свойства , има потенциални приложения в лечението на различни видове рак. Той се разглежда като нервно- нефро- и сърдечно – протективно средство и при увреждания на организма от различно естество.

В научни опити е използван силимарин в доза 420- 480 мг на ден. В лечението на диабет той е в доза 600 мг на ден, при хроничен вирусен хепатит- 600 или 1200 мг на ден.

Силимаринът се препоръчва след прекарани остър или хроничен хепатит, токсични увреждания, стеатоза на черния дроб, чернодробна цироза , алкохолни и медикаментозни увреждания.

Изследвания в Германия показали, че силимаринът предпазва клетките на черния дроб от проникването на вредни вещества в тях и разлага други отрови, преди да попаднат в него.